След десетилетия дебати, учените потвърдиха, че мозъкът на възрастния човек наистина развива нови неврони – и вече са определили точно кои са отговорните за това клетки. Ново проучване, публикувано в Science, идентифицира невронни прекурсорни клетки в мозъка на възрастни, предоставяйки конкретни доказателства, че неврогенезата, или създаването на нови неврони, продължава до късна зряла възраст.

Използвайки усъвършенствано РНК секвениране, изследователите откриха тези прекурсорни клетки и незрели неврони в мозъци на възраст до 78 години, особено концентрирани в хипокампуса, регион, който е централен за паметта. Този пробив разрешава голям научен спор и отваря врати към разбирането как неврогенезата може да повлияе на мозъчната функция и заболяванията.

Според съвременните изследвания (включително тези, публикувани в Science), неврогенезата при възрастни се наблюдава основно в две области:

Хипокамп (dentate gyrus) Тук се образуват нови гранулни клетки, които участват в паметта, ученето и емоционалната регулация.

Субвентрикуларна зона (SVZ) Тази зона съдържа невронни прекурсорни клетки, които при някои животни мигрират към обонятелната луковица. При хората ролята им е по‑ограничена, но все пак съществуват.

Това са конкретни типове интерневрони или гранулни клетки. Не се образуват нови пирамидни неврони в кората, моторни неврони, или други сложни типове клетки, които са критични за основните мозъчни функции.

Мозъкът на възрастния човек не се обновява равномерно. Само определени „нишови“ области запазват способността да произвеждат нови неврони. Това обаче е достатъчно, за да влияе на паметта, настроението и потенциално на възстановяването след увреждания.

Според наличните научни данни не се наблюдава значима неврогенеза на допаминови неврони в човешкия мозък след ранно развитие. За разлика от хипокампа, substantia nigra няма активна невронна ниша, която да създава нови допаминови клетки. Това е една от причините болести като Паркинсон да прогресират — загубените допаминови неврони не се заменят естествено.

Разбира се, в природата винаги има изключения. При някои животни (напр. риби, птици) се наблюдава регенерация на допаминови неврони. При хората има спорадични и много ограничени данни за възможна регенерация, но те не показват функционално значимо възстановяване. Новите изследвания, които потвърждават неврогенезата при възрастни, не включват допаминовите неврони — те се отнасят до други типове клетки в хипокампа и SVZ.

Проучването намеква за връзки между растежа на нови неврони и състояния като епилепсия, болестта на Алцхаймер и депресия. След като дългогодишният въпрос най-накрая е отговорен, изследователите вече могат да проучат как засилването или модулирането на неврогенезата може да предложи нови стратегии за лечение на неврологични разстройства и подобряване на когнитивното здраве през целия живот.