Няколко независими екипа потвърждават, че определени чревни бактерии се срещат по-често при хора с МС и могат да влияят върху развитието на заболяването. Според голямо изследване с еднояйчни близнаци, проведено в Ludwig Maximilian University of Munich, Eisenbergiella tayi и Lachnoclostridium са значително по-разпространени при хора с МС.

Когато тези бактерии били прехвърлени в мишки, предразположени към МС-подобни симптоми, животните развили заболяването – силен знак за причинно участие.

Други изследвания показват, че някои бактерии могат да имитират структурата на миелина – защитната обвивка на нервите. Това „молекулярно имитиране“ може да обърка имунната система и да я накара да атакува собствените нерви.

Това откритие предлага нова представа за произхода на заболяването, което засяга милиони хора по целия свят и отдавна озадачава изследователите.
Бактериите изглежда взаимодействат с имунната система по начини, които могат да доведат до атакуване на собствените нерви от страна на тялото, причинявайки възпаление и характерните симптоми на МС.

Разбирането на тази връзка би могло да проправи пътя за целенасочени лечения, ранно откриване и дори превантивни стратегии в бъдеще.

Подобна връзка се установява също между микробиома и Паркинсон

Няколко проучвания показват, че промените в чревните и дори оралните бактерии са свързани с развитието и прогресията на Паркинсон. Изследване на King’s College London открива, че специфични бактерии в устата и червата са свързани с когнитивния спад при Паркинсон — включително преминаването от леки нарушения към деменция.

Други проучвания показват, че дисбалансът в микробиома (дисбиоза) може да бъде фактор, който задвижва невродегенерацията. Някои бактерии влияят върху нивата на витамини като B2 и B7, което може да повлияе на симптомите и прогресията на болестта.

И при Алцхаймер се наблюдават значителни промени в чревните бактерии. Преглед на данните в International Journal of Molecular Sciences описва как чревните бактерии влияят върху имунната система и могат да участват в развитието на Алцхаймер чрез възпаление и нарушена бариера „черва–мозък“. Дисбиозата може да засили натрупването на амилоидни плаки и невровъзпаление, ключови механизми в болестта.

И при трите заболявания микробиомът не е единствената причина, но изглежда е важен фактор, който може да отключи или ускори процесите. Това отваря врати към персонализирани терапии чрез промяна на микробиома, пробиотични или диетични интервенции и ранна диагностика чрез микробни маркери.

Въпреки че са необходими още изследвания, за да се потвърди как тези бактерии влияят върху прогресията на МС, това откритие бележи критична стъпка към решаването на едно от най-сложните автоимунни заболявания в медицината. То също така подчертава нарастващото значение на здравето на червата и микробите за функцията на мозъка и имунната система.