Изследователите може би най-накрая са разрешили голяма мистерия зад множествената склероза. В продължение на десетилетия лекари и учени се опитват да разберат какво предизвиква това изтощително автоимунно заболяване. Сега екип от микробиолози и имунолози е открил специфичен вид бактерии, които изглежда са ключов фактор за нейното развитие.
Множествената склероза възниква, когато имунната система атакува защитната обвивка на нервите, което води до широк спектър от симптоми, включително умора, слабост и затруднения с движението и координацията. Досега точната причина за тази неизправност на имунната система беше до голяма степен неизвестна. Това ново откритие предоставя първата ясна връзка между бактериален спусък и началото на множествената склероза.
Учените са изследвали стотици пациенти с множествена склероза и са сравнили чревните им бактерии с тези на здрави индивиди. Те са установили, че наличието на един конкретен бактериален щам е постоянно по-високо при пациентите. Лабораторни експерименти показват, че тази бактерия може да повлияе на имунните клетки по начин, който насърчава вида увреждане на нервите, наблюдавано при множествената склероза.
Този пробив може да революционизира начина, по който подхождаме към лечението на множествената склероза.
Чрез насочване към тази бактерия, лекарите може да са в състояние да разработят терапии, които предотвратяват или забавят прогресията на заболяването. Пробиотиците, антибиотиците или ваксините биха могли да се превърнат в потенциални инструменти за управление на множествената склероза в бъдеще.
Учените изследвали изпражненията на засегнати от подобни на мултиплентата склероза симптоми мишки и досега са идентифицирали два члена на семейство Lachnospiraceae (Lachnoclostridium sp. и Eisenbergiella tayi) като потенциални патогени. Като числено незначителни компоненти на чревната флора, тези организми преди това са били свързвани с множествена склероза (МС) само в много големи и добре контролирани проучвания. Въпреки това, с иновативната си експериментална стратегия, изследователите вече успяха да изследват тези бактерии за първи път не само за тяхното наличие при пациенти с МС, но и за тяхната роля в развитието на заболяването.
Учените подчертават, че може да има още много организми с този потенциал. Необходими са допълнителни проучвания, за да се получи по-цялостна картина и да се изследва подробно патогенността на двамата кандидати – първоначално в миши модел на заболяването, а по-късно и по отношение на преносимостта на резултатите върху хората. Ако обаче се окаже, че само малък брой микроорганизми предизвикват заболяването, това би могло да отвори нови терапевтични възможности. Проучването не само ясно демонстрира ролята, която навиците на живот играят в развитието на МС, но и предоставя нови експериментални стратегии за по-нататъшно изследване на техните ефекти.
Проучването е проведено в сътрудничество с учени от Института за биологичен интелект „Макс Планк“, Биомедицинския център на LMU Мюнхен, болницата LMU, Института за неврология „Вайл“ (Калифорнийски университет в Сан Франциско), Института по невропатология (Университетска болница Мюнстер) и Централния институт по хранене и хранителни изследвания (Технически университет в Мюнхен).
Въпреки че са необходими допълнителни изследвания, за да се разберат напълно механизмите и да се разработят лечения, това откритие вече се приветства като повратна точка. Пациентите и семействата, засегнати от множествена склероза, сега имат нова надежда, че науката се доближава до намирането на реални решения.
Това изследване отваря нова глава в борбата срещу автоимунните заболявания. То показва как чревният ни микробиом може директно да повлияе на състояния далеч отвъд храносмилателната система и подчертава важността на разбирането на сложната връзка между бактериите и човешкото здраве.