Учени от Северозападния университет направиха пробив в онкологията, като отключиха скрития потенциал на често срещано химиотерапевтично лекарство. Те успешно „хакнаха“ механизма му на действие, трансформирайки го в мощно, целенасочено лекарство, което унищожава раковите клетки с ефикасност хиляди пъти по-голяма от стандартната терапия, като същевременно елиминира страничните ефекти върху здравите тъкани.
Този пробив е постигнат с помощта на наноструктура, известна като сферична нуклеинова киселина (SNA). SNA се използва като биосензор за откриване на заболявания, за целево доставяне на лекарства и генна терапия.
Изследователите са включили традиционното лекарство 5-флуороурацил (5-FU) в ДНК веригите, които образуват обвивката на тези микроскопични сферични структури. В проучвания върху животни новата терапия е насочена към един от най-устойчивите на лечение видове рак на кръвта: остра миелоидна левкемия (AML).
В сравнение с конвенционалната химиотерапия, новото лекарство на базата на SNA демонстрира рядка способност да прониква в левкемичните клетки, превъзхождайки стандартните терапии с 12,5 пъти. В резултат на това смъртността му за раковите клетки се е увеличила 20 000 пъти. Като цяло, употребата на лекарството е довела до 59-кратно намаляване на прогресията на заболяването, което отбелязва потенциален пробив в лечението на рак без странични ефекти.
Това постижение се основава на нововъзникващата област на структурната наномедицина. То позволява използването на структурата и състава на нанолекарствата за „контрол“ на взаимодействията им с тялото. Както обясни ръководителят на изследването Чад А. Миркин, ключов проблем с много лекарства, включително 5-FU, е тяхната лоша разтворимост, което ги кара да атакуват здрави клетки, причинявайки тежки странични ефекти.
SNA, от друга страна, се абсорбират естествено от клетките, действайки като вид „троянски кон“. Веднъж попаднали в раковата клетка, ензимите разглобяват ДНК обвивката и освобождават лекарството, което разрушава клетката отвътре. Успешни опити с мишки потвърдиха, че левкемичните клетки са ефективно унищожени, докато околната здрава тъкан е невредима. Екипът сега се надява да проведе допълнителни предклинични проучвания с цел евентуално преминаване към клинични изпитвания върху хора.