Сингапурският изкуствен интелект открива рак от проби от дишане. Методът постига 95% точност чрез анализ на летливи органични съединения, издишвани след всяко вдишване. Системата с изкуствен интелект идентифицира молекулярни сигнатури на 15 различни вида рак години преди традиционните методи за скрининг. Технологията работи чрез улавяне на проби от дишане в специализирано устройство, което разделя и идентифицира стотици химични съединения.
ИИ анализира проби от издишан въздух, като търси специфични летливи органични съединения (VOC), които се отделят от раковите клетки. VOC са химични вещества, които се намират в издишания въздух и могат да служат като биомаркери за различни видове рак. Той е обучен да разпознава молекулярни модели, характерни за злокачествени заболявания, включително рак на белия дроб, гърдата и панкреаса.
Алгоритмите за машинно обучение, обучени върху милиони профили на дишане, разпознават фини модели, показващи клетъчни мутации. Процесът отнема по-малко от две минути и не изисква инвазивни процедури, излагане на радиация или вземане на кръв. Ранното откриване в етап 0 или етап 1 драстично подобрява процента на преживяемост и намалява разходите за лечение.
Същата технология, която дава надежда за ранно откриване на рак, обаче е адаптирана за масово наблюдение в няколко азиатски държави. Устройствата за анализ на дишане, инсталирани в обществени пространства, летища и офис сгради, теоретично могат да наблюдават здравето на населението или да проследяват индивиди въз основа на уникални биологични сигнатури.
Китай е внедрил подобни системи в контролно-пропускателни пунктове за сигурност, което поражда опасения относно задължителния здравен скрининг, който се превръща в инструмент за наблюдение на гражданите.
За американците перспективата за животоспасяващо ранно откриване на рак е съчетана с последици за държавата за наблюдение. Ако САЩ въведат технология за анализ на дишането, биха ли работодателите изисквали скрининг? Могат ли застрахователните компании да имат достъп до данните? Биха ли правоприлагащите органи използвали биологични подписи за идентификация?
Границата между медицинските иновации и нарушаването на личния живот става опасно тънка.
Струва ли си за живот без рак да се жертва биологичната поверителност?