
Изследователи от LMU Мюнхен и Университета на Алберта са идентифицирали ключов протеин, участващ в репликацията на Toxoplasma gondii. Този протеин е свързан с органели, наречени рхоптрии и микронеми, които паразитът използва, за да проникне в клетките. Паразитът може да зарази мозъците на хора и животни, понякога променяйки поведението и оставайки в латентно състояние в продължение на години. Но сега изследователите са открили как да го деактивират – откритие, което може да спаси милиони от неврологични и психологически усложнения, свързани с инфекцията.
Toxoplasma gondii се разпространява чрез замърсена храна, почва или контакт със заразени котки. Веднъж попаднал в тялото, той пътува до мозъка и мускулите, образувайки кисти, които са почти невъзможни за отстраняване. Години наред учените вярваха, че след като паразитът влезе в латентна фаза, никога не може да бъде изключен или елиминиран.
Това убеждение сега се е променило.
Използвайки усъвършенствано молекулярно изобразяване, изследователите идентифицираха ключов протеинов път, който позволява на паразита да остане активен. Чрез насочване към този път с прецизни молекулярни инструменти, те успешно „изключиха“ паразита в лабораторни тестове, спирайки растежа му, без да увреждат здравите мозъчни клетки. Това отваря вратата към потенциални терапии, които един ден биха могли да лекуват хронични инфекции и да предотвратяват свързани психични разстройства.
Последиците се простират отвъд един паразит. Това откритие би могло да промени начина, по който учените лекуват персистиращи инфекции, които се крият в тялото, адаптирайки се към имунната система и оцелявайки в продължение на години.
Някога недосегаем организъм най-накрая срещна себе си. Това, което някога е било мистерия в тъмните кътчета на мозъка, скоро може да се превърне в поредна победа за медицинската наука – доказателство, че дори най-скритите заплахи могат да бъдат победени със знания и постоянство.
Молекулярно изобразяване и напреднали техники позволяват визуализация на паразита в реално време, което помага да се проследят активните пътища, чрез които той се размножава и оцелява.
Насочване към тези пътища с молекулярни инструменти (например инхибитори на специфични протеини) води до спиране на растежа на паразита в лабораторни тестове, без да се увреждат здравите мозъчни клетки.
Това не е още терапия за хора, но е важна стъпка към разработване на лекарства, които могат да елиминират паразита дори в латентна форма. Предизвикателството досега беше, че T. gondii образува цисти в мозъка, които са трудни за унищожаване без странични ефекти. Новите методи се стремят да преодолеят този проблем. Изследванията са в предклинична фаза, което означава, че предстоят тестове върху животни и евентуално клинични изпитвания върху хора.