Революционна промяна в медицината може би е на хоризонта и идва от неочаквано място – психеделиците. Ново изследване разкрива, че съединения като псилоцибин и LSD могат драстично да намалят възпалението в тялото, без да потискат имунната система. Тази рядка комбинация би могла един ден да замени стероидите като по-безопасно и по-целенасочено лечение на хронични заболявания.
В продължение на десетилетия стероидите са били лечение на първа линия за състояния като артрит, лупус и болест на Крон. Но макар и ефективни за намаляване на възпалението, те също така отслабват естествените защитни сили на организма, повишавайки риска от инфекции, загуба на костна маса и дългосрочни увреждания. Именно тук психеделиците променят играта.
Учените откриха, че ниските, нехалюциногенни дози психеделици взаимодействат със серотониновия 5-HT2A рецептор, който играе ключова роля в имунната регулация. Резултатът? Мощен противовъзпалителен ефект без спиране на имунния отговор. Още по-обещаващо е, че ранните проучвания показват намалена болка, подуване и умора при пациенти с автоимунни заболявания – без опасните странични ефекти на стероидите.
И двете вещества са агонисти на 5-HT2A рецепторите, което означава, че активират серотонинови рецептори, но не повишават директно нивата на серотонин.
Това ги прави по-малко рискови в сравнение с лекарства като SSRI (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин), които увеличават концентрацията на серотонин в синапсите. Те не повишават количеството серотонин в кръвта или мозъка, както правят някои антидепресанти (например SSRI).
Вместо това, модулират начина, по който серотониновите сигнали се обработват, което може да доведе до антидепресивни, противовъзпалителни и неврорегенеративни ефекти.
Ако псилоцибин или LSD се използват самостоятелно и в контролирана среда, рискът от серотонинов синдром е минимален. Но винаги трябва да се избягва комбинирането с други лекарства, които влияят на серотонина, освен ако не е под медицински контрол. Серотониновият синдром е потенциално опасна реакция, причинена от прекомерна серотонинова активност в мозъка.
Това откритие е част от нарастваща вълна от психеделични изследвания, не за преживявания, променящи съзнанието, а за прецизно лечение на клетъчно ниво. Ако бъдещи клинични изпитвания потвърдят тези ефекти при хора, бихме могли да станем свидетели на раждането на нов клас терапии – такива, които не компрометират имунитета, като същевременно успокояват възпалението, водещо до болестта.
Природата, някога етикетирана като табу, може скоро да се окаже следващият голям пробив в медицината.