Ново проучване от Изследователския институт Сант Пау разкри скрит недостатък в начина, по който мозъкът доставя холестерол до своите неврони – и това може да помогне да се обясни защо някои хора са по-уязвими към болестта на Алцхаймер.
В централната нервна система частиците, съдържащи аполипопротеин (APO)E, медиират транспортирането на глиалния холестерол до невроните, което е от съществено значение за ремоделирането на невронната мембрана и поддържането на миелиновата обвивка. Изследването има за цел да проследи транспорта на холестерола чрез липопротеинови частици в цереброспиналната течност (ликвор) на пациенти с болестта на Алцхаймер (AD) в сравнение с контролните индивиди. Освен това беше изследвана и способността на възстановения HDL, съдържащ различни изоформи на APOE, да регулира транспорта на холестерола.
При нормални условия глиалните клетки произвеждат липопротеини, които пренасят холестерола през цереброспиналната течност, за да подхранват невроните. Този процес е жизненоважен за здравите мозъчни мембрани, производството на миелин и клетъчната комуникация.
Но при пациенти с Алцхаймер изследователите установиха, че макар глиалните клетки все още да освобождават холестерол, невроните не успяват да го абсорбират ефективно. Проблемът е особено изразен при индивиди, носещи генетичния вариант APOE4 – най-силният известен генетичен рисков фактор за заболяването.
Чрез тестване на лабораторно отгледани неврони с изкуствени липопротеини, учените показаха, че частиците, носещи APOE4, са далеч по-малко ефективни при доставянето на холестерол, отколкото по-често срещания тип APOE3. Освен липидния транспорт, екипът откри и нарушения в протеините, свързани с възпалението и системите за изчистване на отпадъци, разкривайки как множество биологични пътища могат да се преплитат в прогресията на Алцхаймер.
Проучването изтъква APOE4 като критичен фактор за анормалното усвояване на невронния холестерол в патофизиологията на Алцхаймер.
Въпреки че то не твърди, че дефицитът на холестерол причинява заболяването, проучването подчертава ключова метаболитна слабост, която би могла да ускори невродегенерацията – и потенциално да предложи нова цел за ранна интервенция.