Медицински пробив може би току-що е променил всичко, което знаем за болестта на Паркинсон. Учените от Johns Hopkins идентифицират ключов механизъм за разпространение на токсичния алфа‑синуклеин в мозъка и показват, че вече одобрено от FDA лекарство може да блокира този процес при мишки. Това е ранна, но обещаваща стъпка към потенциално нов тип лечение. Идентифицирано е точното протеиново взаимодействие, което помага на болестта да се разпространява през мозъка, и също така е открит начин да го блокират.
Швейцарски биоинженери са разработили устройство за филтриране на кръв, което използва нанофилтри за насочване и премахване на амилоид-бета и тау протеините, основните токсични натрупвания, свързани с болестта на Алцхаймер. В амбулаторни сесии с продължителност само четири часа, тази технология изчиства протеините от кръвния поток, което води до нормализиране на нивата на мозъчните протеини. Последните резултати показват, че пациенти с умерена деменция са изпитали измеримо когнитивно подобрение само в рамките на седмици след започване на лечението.
Изкуственият интелект вече променя фундаментално откриването на лекарства и медицината – ускорява процесите, намалява разходите и позволява по‑прецизна, персонализирана медицина. Най‑новите инициативи, като ИИ/AI лабораториите на NVIDIA и Eli Lilly, показват, че фармацевтичната индустрия навлиза в ера, в която голяма част от новите лекарства ще бъдат създавани с помощта на AI.
Спането на лявата страна е свързано с няколко ползи за здравето, особено за храносмилането и киселинния рефлукс. Стомахът се намира от лявата страна на тялото, а клапата между стомаха и хранопровода се отваря нагоре и леко надясно. Лежането на лявата страна помага за задържане на стомашното съдържимо под хранопровода. Това намалява вероятността киселината да се върне обратно в гърлото, което може да причини киселини или дискомфорт по време на сън.
Японски учени постигат обещаващи крачки в обръщането на Алцхаймер при мишки. Изследователи от Института за наука и технологии в Окинава(OIST) постигнаха голям пробив в изследванията на Алцхаймер, като успешно възстановиха нормалната когнитивна функция при мишки, засегнати от болестта.
Учени от MIT съобщават за немалък научен пробив: кожни клетки са директно превърнати в неврони с над 1000% по‑висока ефективност от досегашните методи, което може да ускори бъдещи терапии за невродегенеративни заболявания.
Няколко независими екипа потвърждават, че определени чревни бактерии се срещат по-често при хора с МС и могат да влияят върху развитието на заболяването. Според голямо изследване с еднояйчни близнаци, проведено в Ludwig Maximilian University of Munich, Eisenbergiella tayi и Lachnoclostridium са значително по-разпространени при хора с МС.
Лекарство на основата на златни нанокристали, наречено CNM-Au8, значително подобри енергийните дефицити на мозъка и двигателната функция при пациенти с множествена склероза (МС) и болест на Паркинсон. Тези заболявания се характеризират с ускорено влошаване на невроналния енергиен метаболизъм. След 12 седмици ежедневно приложение, всички пациенти показаха значително функционално възстановяване.
След десетилетия дебати, учените потвърдиха, че мозъкът на възрастния човек наистина развива нови неврони – и вече са определили точно кои са отговорните за това клетки. Ново проучване, публикувано в Science, идентифицира невронни прекурсорни клетки в мозъка на възрастни, предоставяйки конкретни доказателства, че неврогенезата, или създаването на нови неврони, продължава до късна зряла възраст.
Нови изследвания разкриха силна връзка между храносмилателното здраве, нивата на витамин D и риска от развитие на невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер и Паркинсон. Хората със синдром на раздразнените черва (СРЧ) или дефицит на витамин D изглежда имат по-висока вероятност да изпитат когнитивен спад по-късно в живота си.
