Учени от Stanford Medicine откриха през 2026 г., че свръхактивността в ретикуларното таламично ядро може да задвижва аутистично‑подобни поведения при мишки, а потискането на тази активност води до значително намаляване на симптомите. Това включва подобрено социално взаимодействие, по-малко повтарящи се действия и намалена сензорна свръхчувствителност.

Проучването се фокусира върху мозъчна област дълбоко в таламуса, която действа като сензорен пазител. Когато екипът използва експериментално лекарство или усъвършенствана невронна модулация, за да успокои прекомерната ѝ активност, мишките показаха поведение, което изглеждаше по-близо до типичните модели, отново обръщане на тези аутистично-подобни симптоми в животински модел.

Ключов е мозъчен регион, наречен ретикуларно таламично ядро (RTN) — област, която действа като „вратар“ на сензорната информация.

При мишки с модели на разстройство от аутистичния спектър RTN е прекомерно активен, което води до социално отдръпване, повтарящи се поведения, сензорно претоварване, а понякога и припадъци.

Изследователите използват: експериментални лекарства, включително медикаменти, изследвани за епилепсия, невромодулационни техники и генетични инструменти (DREADD) за селективно успокояване на свръхактивните неврони.

След потискане на свръхактивността се подобрява социалното взаимодействие, намаляват повтарящите се действия, сензорната чувствителност се нормализира и поведението се доближава до това на здрави мишки.

Откритието подсказва, че една конкретна мозъчна верига може да играе централна роля в аутистичните поведения. Има неочаквано припокриване между механизмите на аутизъм и епилепсия, което може да отвори нови терапевтични пътища. Макар резултатите да са обещаващи, те са само от животински модели — предстоят изследвания при хора.

Състоянията от аутистичния спектър са много сложни, включващи генетика, развитие и индивидуален опит, и все още не е доказано, че лечение може да обърне или елиминира аутизма при хората. Това изследване предлага обещаващ план за бъдеща работа, който евентуално може да доведе до по-ефективни, биологично базирани лечения, които подобряват качеството на живот.