FDA /U.S. Food and Drug Administration/ е дала зелена светлина за първото в света клинично изпитване върху хора на генна терапия, насочена към частично обръщане на клетъчното стареене. Терапията използва т.нар. епигенетично препрограмиране – техника, която променя химичните маркери върху ДНК, така че старите клетки да започнат да се държат като по-млади.
Целта е да се подмладят клетки, които са увредени от възрастови процеси, да се въздейства върху генетични пътища, свързани с клетъчното стареене и да се постигне обратимост, а не просто забавяне на стареенето. Първоначалният фокус е върху пациенти с тежки възрастови очни заболявания.
Това е първият път, когато подходът, вдъхновен от работата на Шиня Яманака и популяризиран от Дейвид Синклер, се тества върху хора. Досега ефекти на клетъчно подмладяване са наблюдавани само при животни.
Експертите подчертават, че терапията е силно експериментална, не е доказано лечение за стареене и ще са нужни години, за да се разберат безопасността и дългосрочните ефекти.
ДНК е подобна на текст, а епигенетиката е форматирането върху този текст — маркери, които казват на клетката кои гени да включи и кои да изключи. С възрастта това „форматиране“ се обърква, клетките започват да работят по-неефективно и се натрупват грешки, възпаление, увреждания.
Епигенетичното препрограмиране се опитва да възстанови оригиналното форматиране, без да променя самия генетичен код.
Процесът използва набор от гени, наречени фактори на Яманака (OCT4, SOX2, KLF4, c-MYC). Те могат да върнат клетката в по-младо състояние. Но ако се активират напълно, клетката може да се върне чак до стволово състояние — което е опасно (може да доведе до тумори). Затова учените използват частично препрограмиране: факторите се активират за кратко – достатъчно, за да подмладят клетката, но не толкова, че да изтрият напълно идентичността ѝ.
При успешно частично препрограмиране епигенетичните маркери се подреждат отново, клетката започва да функционира като по-млада, подобрява се способността за ремонт на ДНК, намалява се възпалението, увеличава се енергийният метаболизъм и тъканите показват признаци на подмладяване.
Това е мощна, но и рискова технология. Тя все още е експериментална и дългосрочните ефекти не са известни. Има риск от неконтролирана клетъчна пролиферация, не е ясно колко често трябва да се прилага и не е доказано лечение за стареене при хора.
Ако подходът се окаже успешен, това може да промени начина, по който медицината гледа на стареенето – не като неизбежен процес, а като лечимо биологично състояние.