Спането на лявата страна е свързано с няколко ползи за здравето, особено за храносмилането и киселинния рефлукс. Стомахът се намира от лявата страна на тялото, а клапата между стомаха и хранопровода се отваря нагоре и леко надясно. Лежането на лявата страна помага за задържане на стомашното съдържимо под хранопровода. Това намалява вероятността киселината да се върне обратно в гърлото, което може да причини киселини или дискомфорт по време на сън.
В Австралия мъж стана първият пациент, живял 100 дни, поддържан изцяло от изкуствено титаниево сърце. Устройството замества помпената функция на сърцето, така че кръвта да може да циркулира нормално в тялото. За разлика от временните опори, тази система е предназначена да поддържа пациентите живи, докато чакат трансплантация или се възстановяват от тежка сърдечна недостатъчност.
Японски учени постигат обещаващи крачки в обръщането на Алцхаймер при мишки. Изследователи от Института за наука и технологии в Окинава(OIST) постигнаха голям пробив в изследванията на Алцхаймер, като успешно възстановиха нормалната когнитивна функция при мишки, засегнати от болестта.
Изследователи са разработили новаторска техника, наречена „молекулни къртачи“ (molecular jackhammers), която използва близка инфрачервена светлина, за да разрушава ракови клетки чрез механично разкъсване на мембраните им. Това е реално научно откритие, публикувано през 2023–2024 г., и лабораторните тестове показват до 99% унищожаване на ракови клетки без използването на лекарства или химиотерапия.
Учени от MIT съобщават за немалък научен пробив: кожни клетки са директно превърнати в неврони с над 1000% по‑висока ефективност от досегашните методи, което може да ускори бъдещи терапии за невродегенеративни заболявания.
Учени от Университета в Кьолн съобщават за пробив: аминокиселината левцин подобрява митохондриалната енергийна продукция, но не като „директно гориво“, а като защитава ключови митохондриални протеини и така повишава ефективността на енергийния метаболизъм. Левцинът презарежда енергийния център на тялото. Изследователи са открили, че той захранва митохондриите, малките структури в нашите клетки, отговорни за производството на енергия.
Изследователи от австралийския институт „Уолтър и Елиза Хол“ са заснели изображения с висока резолюция на протеина PINK1, разкривайки как той се свързва с митохондриите и помага за поддържането на клетъчната енергия. Това откритие предоставя първия подробен поглед върху механизма, стоящ зад някои форми на ранна болест на Паркинсон, предлагайки пътна карта за потенциални нови терапии.
Учените постигнаха забележителен пробив в лечението на деца с прогерия, рядко генетично заболяване, което причинява ускорено стареене. Чрез използване на гена BPIFB4, свързан с дълголетието, изследователите успяха да възстановят сърдечната функция и да подобрят сърдечно-съдовото здраве при засегнатите пациенти.
Първите в света изпитвания върху хора на CRISPR терапия, насочена към гена ANGPTL3 демонстрират драматични спадове: Например 55% по-ниски триглицериди. Това е потвърдено в доклади от Американската сърдечна асоциация и клинични центрове като Cleveland Clinic. Nature също подчертава, че изключването на ANGPTL3 чрез CRISPR води до трайно намаляване на липидите, защото този ген регулира скоростта на изчистване на мазнините от кръвта.
Няколко независими екипа потвърждават, че определени чревни бактерии се срещат по-често при хора с МС и могат да влияят върху развитието на заболяването. Според голямо изследване с еднояйчни близнаци, проведено в Ludwig Maximilian University of Munich, Eisenbergiella tayi и Lachnoclostridium са значително по-разпространени при хора с МС.